top of page

РАЗДЕЛ 4: СГРАДИ И МИКРОКЛИМАТ

1. Принципи

          Oсновният начин за контролиране на микроклимата на птиците е чрез контрол на вентилацията. Важно е да се

осигурява непрекъснат и еднакъв приток на въздух, с добро качество, на нивото на птиците. Свежият въздух е необходим при всички етапи на растеж за да даде възможност на птиците да поддържат добро здраве и да постигнат пълния си потенциал.

          Вентилацията подпомага поддържане на оптимални за птиците температури в сградата. В началото на

производствения период, основна грижа е затоплянето на птиците, но с техния растеж основната цел става охлаждането им.

       Сградите и използваните системи за вентилация зависят от климата, но във всички случаи ефективната вентилация трябва да премахва излишната топлина и влага, да осигурява кислород и да подобрява качеството на въздуха като премахва вредните газове.

         Съществуват сензори, които следят амоняка, въглеродния диоксид, относителната влажност и температура и могат да се използват заедно с автоматичние системи за вентилация.

         При растежа си бройлерите поемат кислород и отделят вредни газове и водни пари. Вентилационната система трябва да премахва тези газове от сградата и да доставя въздух с добро качество.

​

2. Въздух

          Основните замърсители на въздуха в сградите са прах, амоняк, въглероден диоксид, въглероден оксид и излишни

водни пари. Когато са над нормата, те повреждат дихателния тракт, намаляват ефективността на дишането и продуктивността на птиците.

        Продължителното излагане на замърсен и влажен въздух може да предизвика заболявания (напр. асцит или хронични респираторни заболявания), да повлияе върху регулирането на температурата и да допринесе за понижаване качеството на постелята, както е посочено в таблицата по-долу:

Таблица: Последствия от чести замърсители на въздуха в бройлерната сграда

 

3. Вода

      Птиците отделят значително количество вода, което преминава в околната среда и трябва да се премахне чрез вентилация (като се поддържа изискваната температура на въздуха). Птица с тегло 2,5 кг. консумира 7,5 кг. вода през живота си и отделя в атмосферата на сградата около 5,7 кг. вода. Това означава, че при 10 000 птици се отделят 57 тона във вид на влага във въздуха или като част от изпражненията. Тази влага трябва да се премахне чрез вентилационната система на сградата по време на живота на стадото. Ако консумацията на вода се повиши по някаква причина, нуждата от премахване на последващата влага ще стане дори по-голяма.

 

4. Топлинен стрес

         Нормалната телесна температура на пилето е приблизително 41 °C. Когато околната температура превиши 35 °C, е твърде вероятно бройлерът да изпита топлинен стрес.

          Колкото по-дълго бройлерът е изложен на висока температура, толкова по-големи са стресът и последствията. Долу посоченото изображение показва връзката между околната температура, продължителността на излагане на нея и телесната темпераура:

           Бройлерите регулират телесната си температура по два начина – посредством съзнателно и несъзнателно отделяне на топлина. При температури между 13 – 25 °C, съзнателното отделяне на топлина се извършва чрез физическо излъчване и конвекция към по-хладната околна среда. Когато температурата се повиши над 30 °C се извършва несъзнателно отделяне на топлина чрез охлаждащо изпарение, задъхване и учестено дишане. Връзката между двата типа отделяне на топлина и околната температура е посочена в таблицата по-долу:

Таблица: Отделяне на топлина при бройлерите

 

         Задъхването позволява на бройлерите да контролират телесната си температура чрез изпаряване на вода от дихателната повърхност и въздушните торбички. За този процес е нужна енергия.  При условия на висока влажност тежкото дишане е по-малко ефективно. Там, където се поддържат високи температури за продължителен период  или влажността е висока, тежкото дишане може да е недостатъчно за контролиране на телесната температура и птиците могат да изпаднат в топлинен стрес. Ако това стане, клоакалната температура, сърдечният ритъм и обмяната на веществата ще се повишат, а нивото на кислород в кръвта ще спадне. Физиологичният стрес, предизвикан от тези реакции, може да е фатален.

           Ако забележите, че птиците дишат тежко, това може да означава, че температурата в цялата сграда е твърде висока или се е повишила на места поради неравномерното разпределение на въздуха.

            За да се намали топлинният стрес:

  • Намалете гъстотата на настаняване

  • Уверете се в наличието на студена, прясна, слабо солена питейна вода по всяко време

  • Хранете в най-хладката част на деня

  • Увеличете притока на въздух към птиците до два или три м./сек.

  • Намалете ефекта от високите температури като настанявате птиците при по-малка гъстота

 

5. Сгради и системи за вентилация

          Съществуват два основни типа системи за вентилация: естествена и със захранване.

 

Естествена - сгради с открити странични стени, които могат да бъдат:

  • Немеханизирани

  • Механизирани

 

Със захранване – сгради с контролиран микроклимат, които могат да бъдат:

  • Минимални

  • Преходни

  • Тунелни

  • Охлаждане с пити

  • Мъглообразуващи системи

 

Естествена вентилация: Сгради с открити странични стени

        Естествената вентилация се отнася за сгради с открити странични стени, които са със завеси, клапи или врати. Естествената вентилация включва странично отваряне на сградата за да се позволи конвекционалното течение да пренесе въздуха в и през сградата. Завесите на страничните стени са най-често срещани и естествената вентилация често се нарича завесна. Когато се стопли, завесите се отварят и позволяват навлизането на въздух от вън, а когато стане студено те се затварят и ограничават притока на въздух. Изображението по-долу дава пример за такъв вид естествена вентилация:

       Вентилацията със завеси изисква 24 – часов контрол ако желаете микроклиматът в сградата да е задоволителен. Необходимо е постоянно наблюдение на условията и регулиране на завесите  за да се компенсират промените на температурата, влажността, скоростта на вятъра и посоката му. Отворените, естествено вентилирани сгради са по-малко популярни днес поради нуждата от повече грижи и защото се счита, че сградите с контролиран микроклимат осигуряват по-добра преживяемост, прираст и разход на фураж и комфорт на птиците.

         Когато са отворени, завесите позволяват големи количества външен въздух да преминава през сградата като

изравняват вътрешните и външните условия. Завесната вентилация е идеална само когато външната температура е близка до оптималната температура в сградата.

     Въздушният обмен зависи от вятъра навън, а помощта на вентилатори подобрява ефективността на въздушната циркулация. В топли или горещи дни с малко вятър вентилаторите осигуряват ефекта на охлаждащ вятър. Мъглообразуващите системи могат да се използват с вентилаторите за циркулация за да се добави вторичен охлаждащ ефект.

        В студено време когато завесите са малко отворени, външният въздух навлиза с ниска скорост и пада на пода, което може да простуди птиците и да навлажни постелята. В същото време по-топлият въздух излиза от сградата, което води до големи температурни колебания. В студено време вентилаторите за циркулация помагат като смесват влизащия студен въздух с вътрешния топъл. При хладен климат се препоръчват автоматично движещи се завеси с вентилатори на страничните стени, които да имат таймери и термостат.

           

Вентилационни системи със захранване: сгради с контролиран микроклимат

           Захранваната вентилация или тази с отрицателно налягане е най-популярният метод за вентилация при

контролиране на микроклимата в сградата. По-добрият контрол на въздушният обмен и поток осигурява изравнени условия в цялата сграда.

           Вентилационните системи със захранване използват електрически изсмукващи вентилатори за да изкарват въздуха извън сградата и така създават по-ниско налягане в сградата в сравнение с външното. Това създава  частичен вакуум (отрицателно или статично налягане) в сградата така че външният въздух може да премине през контролираните отвори в страничните стени. Скоростта на навлизане на въздуха в сградата се определя от размера на вакуума вътре в сградата. Това на свой ред е функция от капацитета на вентилатора и отвора за навлизане на въздух. Долу посоченото изображение е пример за захранвана вентилация:

           Ключът към постигане на точното отрицателно (статично) налягане е съчетанието на количеството странични отвори с броя изсмукващи вентилатори в действие. Механичният контрол автоматично ще настрои входните отвори спрямо броя работещи вентилатори. Създаденото отрицателно налягане може да се наблюдава с ръчен или монтиран на стената уред за измерване на статичното налягане.

       С растежа на птиците трябва да се увеличават нивата на вентилация. Може да се поставят допълнителни,

автоматично контролирани вентилатори ако е необходимо. Това се постига чрез поставяне на температурни сензори или термостати в центъра на сградата или (за предпочитане) на много места на нивото на пилетата.

        Вентилацията с отрицателно налягане може да работи по 3 различни начина според нуждите за вентилация

на птиците:

  • Минимална вентилация

  • Преходна вентилация

  • Тунелна вентилация

​

Минимални вентилационни системи

             Минималната вентилация се използва за по-хладно време и при малки птици. Целта й е изнасяне на вътрешния застоял въздух и вкарване на свеж въздух, достатъчен за премахване на излишната влага и вредни газове като поддържа нужната температура на въздуха.Без значение каква е външната температура е много важно да се вентилира сградата поне за кратко. Долу посочената таблица посочва минималните степени на вентилация на сграда с 20 000 птици:

Таблица: Минимални степени на вентилация (20 000 птици в сграда)

 

       Ключът към успешна минимална вентилация е създаване на частичен вакуум (отрицателно налягане) така че въздухът да влиза през всички отвори с достатъчна скорост. Това гарантира, че навлизащият въздух се смесва с вътрешния топъл въздух над птиците, а не пада директно върху тях да ги охлажда. Скоростта на навлизащия въздух трябва да бъде еднаква през всички отвори за да осигури изравнен въздушен поток.

           

Ключови моменти:

  • Минималната вентилация се използва при малки птици, нощем или зимата

  • Важно е да се осигури вентилация в сградата, без значение каква е външната температура за да се осигури свеж въздух и да се премахнат вредните газове 

  • Минималната вентилация трябва да се регулира от таймер

 

Преходни вентилационни системи

         Преходната вентилация работи на два принципа като се основава на външна температура и възрастта на

птиците. Тя се използва в студено и в горещо време.

          Докато минималната вентилация се регулира с таймер, преходната се ръководи от температурата.

      Преходната вентилация започва когато е необходим по-висок от минималния въздушен обмен. Това става когато температурните сензори или термостати надхвърлят таймера на минималната вентилация за да продължат да работят вентилаторите.

           Преходната вентилация работи по същия начин като минималната, но по-големият капацитет на вентилаторите води до по-голям обмен на въздуха. Успешната преходна вентилация изисква отворите на страничните стени да са свързани с контролер на статично налягане така че топлината да излиза без включване на тунелната вентилация. Обикновено преходната вентилация се използва когато външната температура не е повече от 6 °C над оптималната температура в  сградата. Ако външната температура е с повече от 6 °C над оптималната температура в сградата, вентилаторите използвани за преходна вентилация няма да осигуряват достатъчно охлаждане и ще трябва да се включи тунелната вентилация. Ако външната температура е с повече от 6 °C под оптималната температура в сградата има риск вентилаторите на преходната вентилация да изстудят птиците

​

Ключови моменти:

  • Преходната вентилация се определя от температурата като се базира на външна температура и възрастта на птиците

  • Преходна вентилация се използва когато е нужен по-висок обмен на въздуха от минималния

  • Като цяло преходната вентилация може да се използва когато външната температура не е с повече от +/- 6 °C от оптималната температура в сградата.

​

Системи на тунелна вентилация

           Тунелната вентилация поддържа комфорта на птиците в топло и горещо време и там където се отглеждат големи птици чрез използването на охлаждащия ефект на въздушния поток, движещ се с висока скорост.

        Тунелната вентилация осигурява максимален обмен на въздуха и създава ефект на охлаждащ вятър. Всеки 122 см. вентилатор за птици под 4 – седмична възраст създава охлаждащ вятър от 1,4 °C. При птици над 4 седмици това число пада до 0,7 °C.

       С увеличаване скоростта на въздуха, действителните температури, усещани от птиците, се понижават. Нивото на понижение е 2 пъти по-голямо при малки птици отколкото при по-възрастни. Така, когато външната температура е 32 °C, скорост на въздуха от 1 метър в секунда ще кара птиците (4 седмични) да усещат действителната температура от около 29 °C ако скоростта на въздуха се увеличи до 2,5 метра в секунда, същата птица ще усеща действителна температура от около 22°C, спад със 7 °C. Ако птицата е по-възрастна (7 седмици), понижението е почти на половина (около 4 °C).

            Поведението на птиците е най-добрият начин да се определи комфортът им. Ако дизайнът на сградата позволява

само тунелна вентилация тогава трябва да се обърне значително внимание на малките пилета, които са по-податливи на ефекта на охлаждащия вятър. При тях скоростта на въздуха трябва да е под 0,15 метра в секунда или колкото може по-ниска.

            В тунелните сгради  птиците са склонни да мигрират към края на сградата с входящите въздушни отвори когато

в горещо. Когато въздушния поток е нормален не бива да има големи температурни разлики между входящите и изходящите отвори. Сграда в която има проблеми с миграцията на птиците може да загуби производственото предимство на тунелната вентилация. Поставянето на прегради за птиците през 30 метра преди 21-дневната им възраст , предпазва от миграционните проблеми. Преградите да не са солидни за да не ограничат въздушния поток.

​

Ключови моменти:

  • Тунелната вентилация се използва в топло и горещо време или където се отглеждат големи птици

  • Охлаждането се постига чрез въздушен поток с голяма скорост

  • Наблюдавайте поведението на птиците за да прецените дали условията на средата са нормални

  • Внимавайте с млади птици, които са склонни към изстиване

  • Трябва да се помисли за поставяне на миграционни прегради

​

Изпарителни охлаждащи системи

            Въздушният поток с високата скорост при тунелната вентилация означава, че е подходящо добавянето на изпарителна охлаждаща система. Тя се използва за подобряване на микроклимата в горещо време и повишава ефективността на тунелната вентилация. Изпарителната охлаждаща система използва принципа на изпаряване на водата за намаляване температурата в сградата.

       Изпарителното охлаждане е най-добре да се използва за поддържане на необходимата температура в сградата,

отколкото да се намалява температурата когато вече е стресово висока.

               Трите фактора, които пряко влияят на изпарителното охлаждане са:

  • Външна температура на въздуха

  • Относителна влажност (RH) на външния въздух

  • Коефициент на изпаряването

Има два основна типа изпарителни охлаждащи системи – охлаждащи пити при тунелната вентилация и мъглообразуващи системи.

​

Охлаждащи пити при тунелна вентилация

           Системата с охлаждащи пити охлажда въздуха като го прекарва през навлажнени целулозни пити. Двойният ефект на охлаждащите пити и скоростта на въздуха позволяват контрол на микроклимата когато температурите в сградата са над 29 °C. Изключително високата влажност в сградата може да бъде намалена ако изпарителните охлаждащи пити и мъглообразуващите системи не работят при температури под 27 °C на места където околната влажност е висока (над 80 %). Изображението по-долу показва как функционират охлаждащите пити с тунелна вентилация:

Мъглообразуващи системи

       Мъглообразуващите системи охлаждат влизащия въздух чрез изпарение на вода, получена чрез напомпване през разпръскващи дюзи. Мъглообразуващите линии трябва да се поставят близо до входящите отвори на въздуха за да увеличат скоростта на изпаряване, а допълнителни линии трябва да се добавят в сградата. Изображението по-долу показва пример за мъглообразуваща система:

Има 3 типа мъглообразуващи системи:

  • С ниско налягане: 7 – 14 бара; размер на капчиците до 30 микрона

  • С високо налягане: 28 – 41 бара; размер на капчиците 10 – 15 микрона

  • Със свръх високо налягане: 48 – 69 бара; размер на капчиците 5 микрона

 

       При системите с ниско налягане, по-големите капчици може да навлажнят постелята ако влажността в сградата е висока. Системите с високо налягане намаляват остатъчната влага като разширяват диапазона на влажност. Малките капчици спомагат за избягване навлажняването на постелята, а това е особено важно по време на брудинга.

​

Ключови моменти:

  • Поддържайте чисти венилаторите, дюзите, изпарителите и входящите отвори

  • Изпарителното охлаждане се използва за усилване на тунелната вентилация в горещо време

  • Има два вида системи: охлаждане с пити и мъглообразуване

  • Охлаждането с пити прекарва въздуха през навлажнени целулозни пити и позволява контрол на микроклимата, когато температурата в сградата е над 29 °C

  • Мъглообразуващите системи охлаждат влизащия въздух чрез изпарение на вода, която се напомпва през дюзи.

 

6. Осветление

          Светлинната програма трябва да бъде просто съставена. Сложните програми може да са трудни за

успешно изпълнение. Препоръките за осветление са обект на местното законодателство и трябва да се вземат предвид преди началото на програмата.

           Осветлението е важна мениджмънт техника при производството на птици. Има поне четири важни аспекта:

  • Дължина на вълната (цвят)

  • Интензитет

  • Продължителност на светлинния период

  • Разпределение на светлинния период (периодични пограми)

             Продължителността и разпределението на светлинния период си взаимодействат.

        Светлинната програма, използвана от много угоители осигурява непрекъснато осветление. Тя се състои от дълъг, непрекъснат светлинен период, последван от кратък период на мрак за 30 – 60 мин. Този кратък период на мрак дава възможност на птиците да привикнат към тъмнината ако има проблеми с електрозахранването.

           В миналото се е считало, че непрекъснатото осветление повишава ежедневния прираст на живо тегло, но

това схващане е грешно. Експонирането на тъмнина влияе на продуктивността на птицата, на здравето, хормоналния профил, нивото на метаболизъм, производството на топлина, обмяната на веществата, физиологията и поведението.

           Нова информация сочи, че експонирането на тъмнина:

  • Намалява ранния растеж (но може да има по-късен компенсиращ растеж, който да позволи на птиците да достигнат оптимално пазарно тегло, но само ако тъмният период не е превишен. За бройлери, преработени с по-ниско тегло напр. < 1,6 кг.), компенсиращият растеж може да не бъде достигнат поради недостатъчното време за угояване.

  • Подобрява разхода за фураж  поради намален метаболизъм през тъмния период и/или променя кривата на растежа (напр. по-вдлъбната крива)

  • Подобрява здравето на птиците като намалява синдрома на внезапната смърт, асцита и скелетните нарушения

  • Влияе на кланичния рандеман като:

    • Намалява процента на гръдното тегло

    • Увеличава процента на месо по краката

    • Непредсказуема промяна (повече, по-малко или никак) на коремни мазнини

           Всички светлинни програми трябва да осигуряват 23 часа светлина и 1 час тъмнина за едно денонощие  в етапа на ранен растеж до 7-дневна възраст. Това осигурява добър прием на фураж от пилетата. Скъсяването на продължителността на деня твърде рано намалява храненето и понижава теглото на седмия ден. Когато сравняваме различни дължини на вълната на едноцветната светлина с еднакъв интензитет се оказва, че бройлерът расте по-бързо когато е експониран на светлина с дължина на вълната 415 – 560 nm (от виолетова до зелена) отколкото когато е експониран на дължина на вълната >635 nm (червена) или широк спектър (бяла) светлина.

            Интензитет на светлината от 30 – 40 лукса от 0 – 7 дневна възраст и 5 – 10 лукса след това ще подобрят храненето и растежа. Светлинният интензитет трябва да се разпространява еднакво в сградата (рефлектори, поставени над лампите може да подобрят разпространението на светлината).

       В Европейския съюз светлинните изисквания се базират на Директива на Съвета 2007/43/ЕС. Те определят

интензитет на светлината от поне 20 лукса през периода на осветление на птиците през всички възрасти.

             За да се постигне състояние на тъмнина, светлинният интензитет трябва да бъде  по-малко от 0,4 лукса. По време на експониране на тъмнина трябва да се избягва проникването на светлина през въздушните отвори, през вентилационните отвори и през рамките на вратите. Да се провеждат редовни тестове за проверка ефективността на непроницаемостта.

          Всички птици трябва да имат равен, свободен и неограничен достъп до питателен фураж и вода веднага

след включване на осветлението. Птиците ще адаптират поведението си на хранене в отговор на намалената продължителност на деня. Например, промяна в продължителността на деня от 24 на 12 часа светлина, първоначално ще накара пилетата да намалят приема на фураж с 30 – 40% през първите 3 дни. Но 8 дни по-късно намаляването на приема на фураж може да е по-малко от 10%. Бройлерите променят начина си на хранене през светлия период  като си пълнят гушите в очакване на тъмния. Те правят същото отново когато се включи осветлението. Птици заклани в по-млада възраст имат по-малко време да адаптират начина си на хранене и пиене спрямо експонирането на тъмнина отколкото тези, които са заклани в по-късен момент. Така ефектът от експонирането на тъмнина върху продуктивността е по-изразен при по-рано заклани бройлери. Таблицата по-долу предлага препоръчителна светлинна програма, основаваща се на целевото тегло при клане:

 Таблица: Препоръки за основен светлинен интензитет и светлинен период за оптимизиране на продуктивността

* Поне през последните 3 дни преди клане да се осигурят 23 часа светлина и 1 час тъмнина

** Директивата на ЕС за благосъстоянието на бройлерите изисква общо 6 часа тъмнина с поне един непрекъснат тъмен период за поне

 

    Aviagen не препоръчва непрекъснато осветление в живота на бройлерското стадо.  Да се осигуряват поне 4 часа тъмнина след 7-дневна възраст. Невъзможността да се осигури това ще доведе до:

  • Неестествен начин на хранене и пиене поради липсата на сън

  • По-ниска от оптималната биологична ефекстивност

  • Понижено благосъстояние на птиците

      При горещо време и там където няма възможност за контрол на микроклимата, периодът без изкуствено осветление трябва да бъде съобразен за подобряване комфорта на птиците. Например когато птиците се отглеждат в сгради с открити странични стени и без възможност за контрол на микроклимата, фуражът често се прибира през горещата част на деня и се осигурява непрекъснато осветление нощем за да се хранят пиците през този по-хладен период.

         След храненето, преминаването на фуража през храносмилателния тракт е около 4 часа. Така, експониране на

светлина за повече от 6 последователни часа може да предизвика по-агресивно поведение на хранене когато отново се включи осветлението. Това води до увеличаване на драскотините по кожата, на брака и до намаляване качеството на трупчето в завода за преработка.

          Освен това експониране на тъмнина над 4 часа ще:

  • Намали рандемана на гръдно месо

  • Увеличи рандемана на месо по краката

Това явление е важно за фермери, които отглеждат бройлери за обезкостяване.

          Разпределението на светлинния период може да се променя и това се нарича периодична програма. Тя се състои от блокове от време със светли и тъмни периоди, повтарящи се през 24 часа. Ползите от тази програма са в даване на бройлерите на порции фураж (т.е. кратки периоди на хранене), последвани от периоди на храносмилане (т.е. тъмни периоди). Така ефективността от приемането на фуража се подобрява. Допълнителната активност в следствие на редуването на светлина и тъмнина се счита, че подобрява здравината на краката и качеството на трупа. Ако се използва периодична програма тя трябва да е възможно най-проста за практическо приложение.

       Степента на ефекта на светлинната програма върху бройлерната продуктивност се влияе от:

  • Момента на прилагане на програмата (ранното прилагане е най-ефективно за запазване здравето на птиците)

  • Възрастта на клане (по-старите птици е по-вероятно да спечелят повече от експонирането на тъмнината)

  • Микроклимата (ефектът от увеличената гъстота на настаняване ще бъде отежнен от по-дългото експониране на тъмнина)

  • Храненето (ефектът от ограничения хранилен фронт ще се влоши при по-дълго експониране на тъмнина)

  • Нивото на растеж на птиците (влиянието на светлината върху здравето ще бъде по-голямо при бързо растящи птици, отколкото при птици, хранени с хранително лимитирани рецепти)

     Няколко вида светлинни източника могат да се използват при бройлерите и най-честите са флуоресцентни и

обикновени (с нажежена волфрамова жичка). Обикновените крушки осигуряват добра спектрална гама, но не са енергийно ефективни. Обаче, обикновените крушки с по-висока луменова мощност на ват, намаляват оперативните разходи. Флуоресцентните лампи произвеждат от 3 до 5 пъти повече светлина на ват от обикновените крушки. Обаче флуоресцентните лампи губят интензитет с времето и трябва да се заменят преди реално да са изгорели. Флуоресцентното осветление осигурява важна икономия в разходите за електричество след като се възвърнат разходите за тяхното инсталиране.

    Няма разлики между тези източници на светлина по повод продуктивността на бройлерите. Крушките и рефлекторите трябва да се почистват редовно за максимална ефективност.

​

Ключови моменти:

  • Направете всичко просто

  • Непрекъснатото или почти непрекъснатото осветление не е оптимално

  • До 7-дневна възраст пилетата трябва да имат 23 часа светлина с 30-40 лукса и един час тъмнина на ден

  • След 7-дневна възраст е по-ефективно да има 4-часов период на тъмнина или повече (но не повече от 6 часа) на ден

  • Избраните часове на тъмнина ще зависят от обстоятелствата и изискванията на пазара

  • Много аспекти от мениджмънта на производството взаимодействат със светлинната програма и променят ефектите от светлинния модел върху продуктивността.

​

7. Мениджмънт на постелята

       Местната икономика и наличието на суровини определят избора на материал за постелята. Постелята трябва да осигурява:

  • Добра абсорбация на влага

  • Биоразградимост

  • Комфорт за птиците

  • Ниска степен на запрашеност

  • Липса на замърсители

  • Постоянна наличност от биозащитен източник

            Мек талаш трябва да се разпредели на пода с дебелина 8-10 см. Там където температурата на пода е нормална (28 – 30 °C), дебелината на постелята може да се намали. Бетонните подове са за предпочитане от тези с пръст тъй като се мият и позволяват по-ефективен мениджмънт на постелята. По-долу са посочени характеристиките на някои по-често срещани материали за постеля:

Таблица: Характеристики на по-често срещани материали за постеля

 

      Важно е постелята да е рохава и суха по време на живота на стадото. Основните причини за лоши качество на постелята са:

  • Лошото качество на постелъчния материал или недостатъчна дебелина

  • Висока влажност

  • Ентрит, поради заболяване

  • Мазнини с лошо качество

  • Висока гъстота на настаняване

  • Дизайнът на поилките и регулирането им

  • Лоша вентилация

  • Високо протеинови рецепти с много сол

 

Ключови моменти:

  • Защитавайте птиците от увреждане и осигурете сухо, топло покритие на пода като използвате нужните количества доброкачествен постелъчен материал

  • Избягвайте навлажняване на постелята поради хранителни причини

  • Осигурете достатъчна вентилация и избягвайте излишната влага

  • Изберете постелъчен материал, който абсорбира добре, не праши и е чист

  • Постелята да е винаги готова за доставяне, на ниска цена и от надежден източник

  • Използвайте свежа постеля за всяка партида за да избегнете патогенна инфекция

  • Местата за съхранение на постелята да са защитени от атмосферните условия и от достъпа на вредители и диви птици

​

8. Гъстота на настаняване

          Гъстотата на настаняване в основата си е решение, базиращо се на икономиката и местното законодателство

за благосъстояние. Тя се отразява върху благосъстоянието на птиците, продуктивността на бройлерите, изравнеността и качеството на крайния продукт.

           Пренаселеността увеличава въздействието на микроклимата върху бройлерите, влошава благосъстоянието им и в резултат намалява доходността.

Качеството на сградите и системата за контрол на микроклимата определят най-добрата гъстота на настаняване. Ако тя се увеличи, трябва да се регулират вентилацията, хранилния фронт и наличието на поилки.

           Подовата площ, необходима за всеки бройлер зависи от:

  • Целевото живо тегло и възрастта на клане

  • Климата и сезона

  • Типа и дизайна на сградите и оборудването, особено на вентилацията

  • Местното законодателство

  • Изискванията за сертификати за качество

      В някои райони по света законодателството за гъстота на настаняване се основава просто на кг/м2. Пример за това са препоръките на Европейския съюз (ЕС). В рамките на ЕС гъстотата на настаняване се базира на Директива на ЕС за благосъстояние на бройлерите:

  • 33 кг/м2 или

  • 39 кг/м2 ако по-строги строги стандарти за благосъстоянието са изпълнени, или

  • 42 кг/м2 ако изключително строги стандарти за благосъстояние са изпълнени за продължителен период

​

Гъстота на настаняване при горещ климат

             При горещо време гъстотата на настаняване зависи от околната температура и влажност. Трябва да се извършат нужните промени в съответствие с типа сграда и възможностите на оборудването.

       Примерите за гъстота на настаняване при горещо време са следните:

  • В сгради с контролиран микроклимат: максимум 30 кг/м2 при клане

  • В сгради с открити странични стени и с лош контрол на микроклимата: максимум 20 – 25 кг/м2 при клане, а в най-горещото време от годината максимум 16 – 18 кг/м2

  • В сгради с открити странични стени и без контрол на микроклимата: не се препоръчва да се отглеждат птици с тегло над 3 кг.

​

Ключови моменти:

  • Регулирайте гъстота на настаняване като вземете под внимание възрастта и теглото за клане на стадото

  • Съобразете гъстотата на настаняване с климата и дизайна на сградите

  • Намалете гъстотата на настаняване ако не може да достигнете оптималната температура в сградата поради горещ климат или сезон

  • Регулирайте вентилацията, хранилния и поилния фронт ако се увеличат гъстота на настаняване

  • Следвайте местното законодателство и изисквания за осигуряване на стандартите за качество, посочени от купувачите на продукцията

- стр.4/5 -

bottom of page